"Сделката по придобиването на "Булсатком", водещ оператор за платена телевизия и широколентови услуги на българския пазар, е успешно финализирана. Новият собственик на "Булсатком" е Viva Corporate Bulgariа представлявана от г-н Спас Русев..." 

Тези категорични изречения можеше често да бъдат прочетени през последните дни в българските медии, които обявиха сделката по продажбата на най-големия телевизионен оператор за официализирана. Изречението е взето като точен цитат от съобщението, което агенцията обслужваща медийно "Виваком" - собственост на Русев, изпрати до медиите. 

И макар още тогава да бе ясно, че няма как сделката да е наистина финализирана - заради висящи дела по собствеността, то в малко издания историята бе разказана подробно. Вчера обаче, в играта се включи и основателят на компанията - Пламен Генчев, който в писмо, дълго цели 9 страници, разказва една ужасяваща история за рейдърство, нарушения на закони и практическо враждебно превземане на неговата фирма от кредиторите, които имали за цел да продадат компанията на трето лице - именно Спас Русев. Към писмото на Генчев не са приложени никакви документи, има единствено факсимиле на писмо от временния директор до служителите на компанията.

Обвиненията

Писмото на Генчев е адресирано до неговите "колеги, клиенти, партньори" и до "уважаемите публични институции". Бизнесменът започва с кратък преглед на успехите на "Булсатком" през годините и бързо достига до същината на проблема, разгърната на цели 9 страници. 

Накратко - Пламен Генчев твърди, че кредиторите на дружеството опитали да "отнемат собствеността" му в компанията и да я продадат на Спас Русев в нарушение на редица закони и вътрешни споразумения между тях. Изтъква се и още един факт - обявяването на сделката с Русев е направено без да има изпратена молба за концетрация в Комисията за защита на конкуренцията, каквата трябва да има по закон. Самият той пък  никога не е давал разрешение за смяна на контрола. 

"Както ще представя по-долу, флагрантните нарушения на закони, договори, и  основни принципи на етиката в бизнеса от страна на кредиторите следват едно след друго,  като наскоро същите кулминираха и в дезинформационна кампания, която подвеждащо  представи г-н Спас Русев за нов собственик на БКОМ, който уж бил придобил  компанията", пише вчера Генчев. 

За какво става дума? 

Проблемите на "Булсатком" започнаха още през 2017 г. Особено задълбочаване се получи след решението да бъде изстрелян първият български геостационарен сателит "България Сат-1", собственост на компанията. Финансовият колапс се задълбочи, въпреки на практика почти монополното положение на "Булсатком" и това наложи влизането на редица кредитори в дружеството, сред които и Българската банка за развитие. 

Според Генчев обаче, през декември на 2020 година той е упражнил свое право на кол опция, с което е изкупил обратно 100% от собствеността на групата "Булсатком". Действие непризнато от кредиторите, които взеха контрола над дружеството на 22 август 2019 г. 

"От този момент насам, чрез низ от  незаконни действия, някои от които криминални, кредиторите отказват да ми предадат  акциите на компанията, и вместо това, всячески се опитват да я продадат на г-н Спас  Русев", пише Генчев. 

Според свидетелствата на основателя, още в началото на 2020 г. той и кредиторите се споразумяват той да остане в дружеството, помагайки му да оздравее, а в замяна получава обещанието да му бъде дадена възможност да си върне обратно контрола. Подписано е и Междуакционерно споразумение. По неговата сила Генчев получава 20% обикнове акции без право на глас  в контролиращото холдингово дружество, регистрирано във Великобритания и правото да изкупи обратно 100% от акциите на останалите акционери в срок до 31 декември на 2020 г. чрез "безусловна и неотменима Кол Опция (бел. ред. - опция за изкупуване)."

"На 4 декември 2020 г. упражних Опцията за изкупуване на акциите", твърди Генчев.

Той нарежда транш от 100,2 млн. евро, които трябва да пристигнат в кредиторите на 23 декември. По силата на споразумението, те са длъжни да предоставят собствеността на акциите на Генчев и така реално да прекратят експозициите на "Булсатком" към тях. Към този момент дълговете на дружеството са малко над 77 млн. евро или казано иначе - Генчев е надплатил сериозно, за да получи обратно акциите. 

"Въпреки, че цената по Опцията от 100.2 м. евро съставлява повече от 100% печалба за тях и изплаща всички експозиции към кредиторите, акционерите отказаха да ми съдействат в уреждането на логистиката по плащането и направиха опити да договарят с мен по-висока покупна цена от договорно установената по Опцията. Единственият аргумент, който се привеждаше като обяснение за това поведение, бе че писмото издадено от Първа Инвестиционна Банка („ПИБ“), която финансираше цената по Опцията, не било във формата, която „разумно“ били очаквали, и това карало акционерите да се чувстват несигурни, дали финансирането е наистина осигурено. Въпреки няколкократните потвърждения от наша страна, че финансирането е осигурено, и че на 23 Декември 2020 ще бъде извършено плащане на цената по Опцията, акционерите отказаха да съдействат с уреждане на логистиката по плащането", продължава да разказва Генчев. 

По думите му, въпреки отказа - на 23 декември плащането е извършено, а заедно с него е депозирано писмо от финансиращата банка, която инструктира кредиторите, че до 8 януари на 2021 г. могат да усвоят парите срещу документ за джиросване на акциите в полза на Генчев. 

Акционерите и тогава отказват да приемат плащането със същия аргумент - несигурност, че финансирането е осигурено. 

"Абсурдността на тази позиция говори сама за себе и за пореден път разкри истинските подбуди за поведението на акционерите – да предотвратят прехвърлянето на акциите на легитимния купувач, за да могат да ги продадат на г-н Спас Русев"

Основателят на групата смята, че това е тип рейдърство - незаконосъобразно задържане на актив от продавача, който е имал предварителна писмена договорка с избран купувач. Генчев определя мотивите на акционерите като "алчност", но отделя специално внимание на ББР. 

"Тук е редно да уточним, че макар действията на акционерите да са основно мотивирани от алчност, единият от тях—Българска Банка за Развитие—има и допълнителни причини да не желае компанията да се върне под мой контрол. ББР желае БКОМ да попадне в ръцете на собственици, които не се свенят да упражняват цензура спрямо журналисти, както и да способстват за натиск и контрол върху малкото останали свободни български медии, практика, която аз никога не съм приемал и допускал".

Тук е ясно, че препратката на Генчев е насочена към контролираната доскоро от "Булсатком" телевизия ТВ+ (дружество, което не е собственост на компанията, а на друга - регистрирана в Стара Загора), която излъчваше опозиционните предавания "Денят с Веселин Дремджиев" и разследващото предаване на Валя Ахчиева. 

След отказа на кредиторите да приемат парите, Генчев завежда международно арбитражно дело в Лондон, с което иска акционерите да изпълнят своите задължения и да прехвърлят акциите. 

Отново по думите на основателя, веднага след това започват преговори, по които е личало, че разбирателство ще има. Дори била договорена цена с 2 млн. евро по-висока от първоначалната. Генчев и екипът му изпращат договор, но той не е подписан, а акционерите спират да отговарят и "изчезнаха". 

"Малко по-късно разбрахме, че преговорите са били параван, като през цялото време зад завесата акционерите са се подготвяли за продажбата на компанията на г-н Спас Русев".

Следват редица от сложни юридически акробатики, които позволяват на акционерите да изискват предварително дълга на Генчев за изплащане, имайки предвид, че не са приели неговото плащане и игнорирайки този факт. Изискуемостта има позволява да назначат временна администрация на дружеството. Новият шеф - Станислав Георгиев пък отказал да изпълни задълженеито си по Търговския закон и да поиска откриване на производство по несъстоятелност на дружеството (след като дългът е изискуем), твърди Генчев и допълва, че това е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. 

Това обаче позволява да се продължи напред към продажбата на активите на трето лице. Организиран е търг за акциите на междинно холдингово дружество, като, по думите на основателя, на потенциалните купувачи е казано, че наддават с презумцията, че с покупната цена ще се изплати целия дълг към кредиторите. 

"Както е видно, така режисираната администрация постига заобикаляне на Споразумението с мен (и представлява фактическия отказ на кредиторите да бъдат изплатени всички дългове на БКОМ с платените от мен 100.2 м. (а в последствие покачени на 102,028 м. евро)), като същевременно хазартно залага съдбата на компанията на един компрометиран „търгов“ процес, в който предопределеният купувач е и ответник по искове за измами в Люксембургски, Британски и Американски съдилища, за придобиването на Виваком, какъвто е г-н Спас Русев. Този свръхрисков ход на кредиторите и г-н Станислав Георгиев да заложат съдбата на компанията на евентуална сделка с г-н Русев изглежда още по-самонадеян от гледна точка на факта, че последния е член на надзорния съвет на Виваком. Като такъв, дори прикриването зад уж несвързани с Юнайтед Груп дружества, на които г-н Русев е номинален собственик, няма да помогне при осигуряване на разрешение от КЗК за приключване сделка за придобиване на БКОМ", продължава атаката Генчев. 

Собственик ли е Спас Русев? 

В своето изложение Генчев цитира и писмо на новият шеф на групата Станислав Георгиев до всички структури на "Булсатком", в което на практика се признава, че споразумението е предварително и че ще се превърне в окончателно чак когато се завърши цялата документация по трансакцията и след като приключи делото за несъстоятелност, "повдигнато и подкрепено от свързаните с Пламен Генчев юридически лица - "Розенфелд и Ко" и "БГ Топ Мюзик".

Видно от цитираното писмо, Георгиев твърди, че тази молба за несъстоятелност е "явен опит за агресия срещу "Булсатком" и служителите на компанията". 

"Както сами може да се убедите от признанията на г-н Георгиев, Спас Русев не е  „купил“ или „придобил“ Булсатком. Единствената новина в тази координирана  дезинформационна кампания, е че г-н Спас Русев е вече формално посочен от  кредиторите като третото лице, на което желаят да продадат моята собственост, факт,  който беше публично известен още след 4 Декември 2020, когато упражних Опцията за  Изкупуване и преклудирах тази възможност за продажба на трето лице.  

Очевидната цел на гръмките и подвеждащи заглавия, спуснати на пресата, е да  създаде чувство на предопределеност, която да помогне на кредиторите, техните двама  администратори, и г-н Спас Русев да завършват незаконното отнемане на моята  собственост през режисираният от тях „търг“. Дали това наистина ще се случи обаче само  бъдещето ще покаже", пише още Генчев в своето обяснение. 

Той е категоричен, че такива искове за несъстоятелност ще има и от други партньори на компанията, не само от изброените два и че дори той самият ще има иск за 19 млн. евро. 

Притеснителното - отново, за пореден път, днес в България, когато става дума за търговски спор с елемент на рейдърство, се появява името на известният вече Петьо Еврото.

"В кампанията по отнемането на моята собственост е впрегната цялата плеяда от  особености на правенето на бизнес в България в последните години. Аз и бивши членове  на борда на директорите, с които двадесет години сме градили заедно БКОМ, бяхме  изнудвани от г-н Георгиев, действащ от името на кредиторите, да се откажем от правата  си по наши Договори за Управление, за да може г-н Спас Русев да придобие моята  компания без тези дългове, и при условие, че към онзи момент аз вече бях упражнил Кол  Опцията си. Голям брой от мои най-близки колеги бях уволнени без каквато и да е  причина. Моите партньори са подложени на натиск от прокуратурата с откровено  несъставомерни обвинения, които по случайно стечение на обстоятелствата и по незнаен  път достигат до бюрото на брата на Петьо Еврото в Софийска Апелативна Прокуратура.  Същевременно, в производствата по несъстоятелност, г-н Георгиев заменя адвокатите на  БКОМ с небезизвестните Георгиев и Тодоров".

Писмото на Генчев завършва с молби за разглеждане на случая от КЗК и българската прокуратура.